Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2017 18:29 - Св. Теофан Затворник: Спасението е чрез кръста
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 603 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа (Гал. 6:14), казва свети апостол Павел. Как светият апостол е достигнал до такова разположение, че да не иска да се хвали с нищо друго, освен с Христовия Кръст?

Кръстът е скръб, теснота, унижение; как човек да се хвали с него? Но ето че апостол Павел се хвали с него; а заедно с него се хвалили и всички апостоли, а след тях и всички други кръстоносци. Защо това е така? Богомъдрите мъже са прозрели великото значение на Кръста, високо са го ценили и са се хвалили, че са се сподобили да го носят. Те са виждали в него вместо теснота - широта, вместо скръб - сладост, вместо унижение - величие, вместо безчестие - слава; и са се хвалили с него, както човек с великолепно украшение или отличие се хвали.

О, да можеше Господ и на нас да ни дарува такова раз­съждение и разположение, че да разберем и почувстваме силата на Кръста и да започнем да се хвалим с него!

Ето краткото общо обяснение за значението на Кръста: Господ е извършил спасението ни чрез кръстната Си смърт; на Кръста Той е разкъсал ръкописанието на греховете ни; чрез Кръста ни е примирил с Бога и Отца ни; чрез Кръста е низвел до нас благодатните дарове и всички небесни бла­гословения. Но такъв е Кръстът Господен сам по себе си. А всеки от нас става причастен на спасителната му сила не по някакъв друг начин, а чрез своя собствен кръст. Когато соб­ственият кръст на всеки се съединява с Христовия Кръст, той пренася силата и действието на последния върху нас, ста­ва като проводник, чрез който от Христовия Кръст преми­нава върху нас всяко добро дело и всеки съвършен дар. От това се вижда, че собствените ни кръстове са също толкова необходими в делото на спасението ни, колкото е необходим Христовият Кръст. И вие няма да видите нито един спасен, който да не е бил кръстоносец. По тази причина върху всеки отвсякъде са наложени кръстове, за да не се затруднява да търси кръст, а да бъде близо до спасителната сила на Христо­вия Кръст. Може да се каже така: огледай се около себе си и в себе си, виж кръста си, понеси го, както подобава, в едине­ние с Христовия Кръст - и ще се спасиш.

Иска или не иска, всеки носи кръста си, и този кръст повечето пъти не е прост, а необикновен, но не всеки гледа на него през Христовия Кръст; не всеки го превръща в оръ­дие на своето спасение; затова не за всеки кръстът му се оказ­ва спасителен. Да разгледаме всички възможни кръстове и да видrм как трябва да се носи всеки от тях, за да се превър­не в спасителна сила.

Има много кръстове, но по вид са три: първият вид са външните кръстове, които се образуват от скърби и беди, ивъобще - от горчивата участ на земния ни живот; вторият са вътрешните кръстове, които се раждат от борбата със страстите и похотите заради добродетелта; третият са ду­ховно-благодатните кръстове, възлагани от пълната преда­ност на Божията воля.

Сега ще ви кажа няколко думи за външните кръстове. Това са най-сложните и разнообразни кръстове. Те са разх­върляни по всичките ни пътища и се срещат почти на всяка крачка. Към тях се отнасят скърбите, бедите, нещастията, болестите, загубата на близки хора, неуспехите в службата, всякакъв вид лишения и недостиг, семейните неприятности, неблагоприятните външни отношения, оскърбленията, оби­дите, лъжливите обвинения и въобще земната участ, повече или по-малко тежка за всеки. Кой не носи някой от тези кръстове? И не може да не носи. Не избавя от тях нито знатността, нито богатството, нито славата, нито някаква земна значимост. Те са се сраснали с пребиваването ни на земята от мига, в който е бил заключен земният рай и няма да от­стъпят дотогава, когато се отвори небесният рай.

Ако искаш тези кръстове да ти бъдат за спасение, из­ползвай ги според Божието предназначение по отношение на човека въобще и по отношение на теб в частност. Защо Господ е устроил така, че на земята да няма никой без скър­би и бремена? За да не забравя човекът, че е изгнаник и да живее на земята не като потомък в родна страна, а като стран­ник и пришълец в чужда земя, и да се стреми да се завърне в своето истинско отечество. Веднага щом човекът съгрешил, той бил изгонен от рая и извън рая, налегнат от скърби и лишения и от неудобства от всякакъв род, за да помни, че не е на своето си място, а е под наказание, и с безпокойство да търси помилване и завръщане в своя чин.

Като виждаш скърбите, нещастията и сълзите, не се учудвай и като ги търпиш, не роптай. Така следва да бъде. На онзи, който е престъпил и е в преслушание, не подобава пълно благоденствие и щастие. Запечатай това в сърцето си и благодушно търпи участта си.

Но защо, ще кажеш, върху мен е възложено повече, а върху другия - по-малко? Защо мен ме притискат нещастия­та, а друг живее в почти непрекъснато щастие? Аз се разкъс­вам от скръб, а другият се утешава? Ако това е обща участ, да се дава еднаква за всички без изключения. Та нали тя така се и дава. Вгледай се и ще видиш. На теб сега ти е тежко, а на другия му е било вчера или утре ще му бъде тежко; а днес Господ му позволява да отдъхне. Защо гледаш така часовете и дните? Вгледай се в целия живот от началото до края, и ще видиш, че на всички се случва да им е тежко, и то много тежко. Ще намериш ли някой, който да ликува през целия си живот? Дори и самите царе нерядко не спят нощем от сър­дечна тъга. На теб ти е тежко сега, но преди нима не си имал радостни дни? Бог ще даде и пак ще имаш. Потърпи! Ще се проясни и над теб небето. В живота, както и в природата, дните са ту светли, ту мрачни. Но случвало ли се е някога тъмният облак да не отмине и има ли някой на света, който да мисли така? Не мисли и ти така за скръбта си и ще се зарадваш с упование.

Тежко ти е. Но нима това е случайност без причина? Изправи малко главата си и си спомни, че има Господ, Кой­то отечески се грижи за тебе и не сваля погледа Си от теб. Ако те е застигнала скръб, това не е без Негово съгласие и воля. Той и никой друг ти го е изпратил. А Той много точно знае какво на кого, кога и как да изпрати; и когато изпраща, прави го за благото на този, който е подложен на скръб. Така че огледай се, и ще видиш добрите Божии намерения в постиг­налата те скръб. Или Господ иска да те очисти от някакъв грях, или да те отклони от някое греховно дело, или да те предпази с по-малка скръб от по-гол ямата, или да ти даде възможност да проявиш търпение и вярност към Господа, за да покаже върху тебе славата на Своето милосърдие. Раз­бира се, все нещо от това се отнася и до теб. Намери кое е то и го постави върху раната си като пластир - и ще се успо­кои изгарящата болка. Ако пък не виждаш ясно какво всъщ­ност иска да ти дарува Бог чрез постигналата те скръб, без да разсъждаваш повече, утвърди в сърцето си общото вяр­ване, че всичко е от Господа и всичко, което идва от Господа, е за наше благо; и повтаряй на мятащата се душа: така е угодно на Бога. Търпи! Когото Той наказва - той за Него е като син!

Най-вече спри вниманието си на своето нравствено състояние и на заслужената вечна участ. Ако си грешен, то радвай се, че е дошъл огънят на скръбта и е изгорил всички­те ти грехове. Ти все гледаш на скръбта на земята. Пренеси се в другия живот. Застани на съда. Погледни вечния огън, приготвен за грешните. И оттам погледни на скръбта си. Ако там се случи да бъдеш осъден, какви ли скърби няма да по­желаеш да понесеш тук, само да не попаднеш под това осъж­дане? Би поискал по-добре всеки ден тук да са те рязали и горили, отколкото там да бъдеш подложен на неописуеми и непрестанни мъки. За да не изпиташ това, не е ли по-добре сега да понесеш една не чак толкова голяма скръб, за да се избавиш така от вечния огън? Казвай си сам: заради грехо­вете ми са ми изпратени тези удари - и благодари на Госпо­да, че благостта Му те води към покаяние. След това вместо безплодното скърбене изпитай себе си в какво си съгрешил, покай се и престани да грешиш. Когато достигнеш такова разположение, то, разбира се, ще кажеш: малко ми е това. Заради греховете ми и повече заслужавам!

И така, общата горчива участ ли носиш или изпитваш лични горести и скърби, търпи благодушно, приемай ги с благодарност от Божията ръка като изцеление от греховете,като ключ, който отваря вратите на Небесното Царство. И не роптай, не завиждай на другия и не се предавай на без­смислено тъгуване. Защото в скръбта се случва така, че един започва да се ядосва и да роптае, друг съвсем се обърква, изпада в отчаяние, а трети потъва в мъката си и само се из­мъчва, без да се огледа мислено наоколо и без да въздигне сърцето си нагоре - към Бога. Всички тези не използват из­пращаните им кръстове както следва и пропускат благопри­ятното време и дела за спасение. Господ им подава в ръцете възможността за спасение, а те я отхвърлят. Застигнали са те беда и скръб. Вече носиш кръста. Ами направи така, че това носене да ти бъде за спасение, а не за погибел. За това е нужно не да преместваш планини, а да направиш малка про­мяна в помислите на ума и разположението на сърцето. Съ­буди чувство на благодарност, смири се под твърдата десни­ца, покай се, изправи живота си. Ако те е напуснала вярата ти в това, че Бог устройва всичко, върни я в сърцето и ще целунеш Божията десница. Ако връзката между скръбта и греховете ти се е скрила, изостри окото на съвестта си и ще видиш: ще оплачеш греха си и ще навлажниш сухостта на мъката си със сълзите на покаянието. Ако си забравил, че горчивината на земната участ изкупва от много по-горчива- та вечна участ, възкреси паметта за това и добави към благодушието желание за още скърби, за да можеш да получиш за малките тукашни скърби вечна милост от Господа. Мно­го и трудно ли е всичко това? А междувременно тези по­мисли и чувства са нишките, с които нашият кръст се свър­зва с Христовия Кръст и от него изтичат спасителни за нас сили. Без тях кръстът ни остава върху нас и ни тежи, но няма спасителна сила, защото е отделен от Христовия Кръст. То­гава ние вече не сме спасявани кръстоносци и не можем да се хвалим с Кръста на нашия Господ Иисус Христос.

Като ви казах малко от многото, което може да се кажеза външните кръстове, приканвам ви, братя, да ходите в мъд­ростта, като изкупувате времето на горести и скърби с благодушно, благодарно и покайно търпение. Тогава ще по­чувстваме спасителното действие на скръбните кръстове и ще се радваме, когато ги възложат на нас, като виждаме през тях светлината на славата и се учим да се хвалим с тях не само заради бъдещия, но и заради сегашния плод от тях. Амин.

Из "Простите истини на сърцето"




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 412877
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031