Прочетен: 890 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2017 22:01
16.09.2017г
Молете се за България!
Господи, Боже наш, Благи ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве, да ти се радваме, да пребъде Духът ти над тази благословена земя! Да се събуди българският народ и да изпълни предназначението си! Да се освети пътя му, да се укрепят границите му, които да го пазят от видими и невидими врагове! Да съдейства за идването на Царството Божие на Земята! Да пребъде Божието слово чрез българския дух! Да се изяви Божията сила и мощ и да тържествува Правдата и Истината на тази земя! Да пребъде Божията воля, да пребъде Божият Мир, да изпълни сърцето на всеки българин и българка! Да тържествуват Мъдростта и Любовта и да се прослави Божията Любов, защото е казано: „ Аз и Отца ми, сме едно.“ ! Слава тебе, Боже наш, Благий ни Небесен Баща! Ще следваме пътищата ти, ще проявяваме Любовта ти и ще те славословим винаги! Само Божията Любов е Любов! Да изпълни душите ни и да ни води в правия път!
16.09.2017г
Под заслона „Леденото езеро“, на път за връх Мусала
За живота и Любовта
Попитали веднъж Слънцето: „Защо светиш?“ Попитали водата:“Защо течеш?“ Попитали въздуха:“Защо играеш?“ Попитали човека:“Защо тъжиш?“. Отговорило Слънцето: „Аз грея, за да давам живот. „Моята работа е също да давам живот.“ - отговорила водата. „ И моята игра е да напомням, че въздухът носи живот.“ - отговорил вятърът. Само човекът се замислил, че като тъжи, не дава живот, а се сърди на живота. - Нима, не харесваш небето, човече? Нима, не харесваш Слънцето, което свети в него? Нима, не харесваш водата, която пиеш и с която се миеш? Нима, можеш да живееш без слънце, въздух и вода? Та, ти имаш живота, защо тъжиш? Нима не можеш, поне да благодариш? - Е, ще благодаря, но то живот ли е това? Все от нещо те боли глава, този, онзи или някой друг, заплашват те със свит юмрук. - А сега кажи, ти къде сгреши? - Грешен ли съм аз? По-грешен ли от вас? Може би сгреших, че на света се появих? Разсърдило се небето. Завалял дъжд. Разсърдил се вятърът и задухал с пълна сила. Разсърдило се Слънцето и човекът се зачудил, къде да се скрие от дъжда, от вятъра, от палещите лъчи на Слънцето. Вече не тъгувал, а разбрал, че преди това е той благувал. Зарадвал се на дъжда, не се уплашил от вятъра, благодарил на Слънцето. И станало чудо. - Да имам слънце, въздух и вода – това са все блага! Да не съм сам в света! - и за това, искам аз да благодаря. А за това, че този, онзи или някой друг е свил ръка в юмрук, ще си кажа аз така: „Този ми е брат, тя пък е сестра. Радвам се, че ги има в света!“ Ще им покажа Радостта и ще им подам ръка. Ще отпуснат те юмрука свит, ще почувстват, че за дружба съм навит. Аз изпитах радостта! Поисках всеки да ми е брат или сестра. За всичко, Боже, аз ще ти благодаря! - Да си представим, че аз, ти, той и тя се хванем за ръка! Да си представим, че се радваме на Божийте блага! Да си представим, че Мирът властва в света! А, сега: Мислите ли, че това е благодатта? Нима човешката душа, като чувства своята свобода, не пожелава за всичките това - Мир и Доброта, да ги има на света! - Хайде, на всички да разкажем и Доброто да покажем! Да подадем си ний ръка, да се наслаждаваме на всичко във света! Аз не ще съм тъжен, защото разбрах това: Благодарен трябва да съм, че ме има във света, че има ден и нощ, слънце, въздух и вода, че приятели ще имам и не ще съм сам в света. Искам да ви кажа, че безмерна ми е радостта. Искам да ви кажа – от нас извира Любовта. Ако всеки миг цениш, на живота ще се насладиш. - Ох, но така ли е това? - ще повтаря страдната душа. Как да ценя мига, в който обхванал ме е мен страха? Кому е нужно пък това – да всява ужас в света? Казват, че силата е във доброто. Казват, от нищо да не се боиш. Казват, че можеш прекрасен свят да сътвориш. Нима е лесно, като едно и едно – две? Нима, е отредено да смъкна всичкото бреме, ей тъй ,за нула време? - Ако все тъжиш ей тъй, нищо няма ти да промениш. Ако пък си кажеш: „Аз и Отца ми, сме едно!“ - лесно ще събираш, едно плюс едно. - Ех, пък това и баба го знае! - някой ще роптае. - Да, така е. Но, я ми кажи, защо не са щастливи всичките души? - Това е лесно – дай им ти пари и виж, как ще тичат от зори. - Ти малко се обърка, братко. Душата за Любов тъжи. Не ѝ трябват никакви пари. - Ха, любов! Това са хорските лъжи! Сега съм с теб, а после - „От мене се махни!“ Пари, пари ми дай, пари!
- Ех, братко мили, изслушай ти това: Парите дават ти удобства, но душата, за какво копнее тя? Тя иска свобода и оназ Любов, която всичко дава и на всеки миг, човек се наслаждава. - Ай, стига бе, къде случва се това? - Това се случва с всяка душа. Душата, братко, е едно с Отца! Та, тя ликува, когато чувства благодатта! - Любов, любов, любов! Не са ли празни тез слова? - Не, ще почувстваш Любовта, когато осъзнаеш, че си едно с Отца. - Но как така? - Виж, колко просто е това! Наливаш си чаша вода и започваш бавно да пиеш. После, посрещни своята зора! Порадвай се на вятъра! Ръцете разтвори, на слънцето се наслади! Ще кажеш: „ Как прекрасно е това!“ Ей тогава, братко мили, си едно с Отца. Да поиграем на една игра! Аз, ти, той и тя, сме едно с Отца! От нас извира Любовта! Ти брат си ми, а тя пък е сестра. И поемаш към своята планина. Отново мислиш: „Защо пък е това?“, но бързо се променяш. И сякаш се сливаш със света. И сърцето ти шепти: „О, Боже, благодаря!“ И отново слънце, въздух и вода, радват твоите сетива. И ще завършим ний така: В човешкото племе е посято семе. А то ще възрасте, когато всеки разбере - душата иска свобода, но копнее тя за Любовта. И за да може всеки да рече - „От мен извира радостта!“, ще припомним и това: Щом те има на света, ще си сменяш състоянията, но ако помниш „Аз и Отца ми, сме едно!“, ще водиш своето хоро и няма да тъжиш, а на всеки миг от живота си, ще се насладиш и от душа ще благодариш.
Духът на долното рилско езеро говори
Какво казва Библията за формата на земят...