6 август 2007 г. 291 литра на кв. м. се изляха над малкото лудогорско градче Цар Калоян. Огромна приливна вълна отнесе къщи, животни и хора. Загинаха 8 души. Потопът, почти разрушил града, се случвал веднъж на 10 000 години, обясниха тогава метеоролозите. 

Скъсаха се дигите на два микроязовира в близкото село Езерче, а двуметровата приливна вълна по река Хлебаровска, разделяща Цар Калоян на две, помете стотици къщи и унищожи над 70 процента от инфраструктурата. Във водата, заляла града, загинаха 7-годишно момиче, 57-годишен мъж и шест жени - на възраст между 50 и 83 години. 

"Виждал съм ужас в различни форми. Виждал съм последствията от торнадо. Виждал съм бури. Обикалях по най-пострадалите села по време на наводненията, но това, което видях в Цар Калоян, надхвърля всичко. Видях ниви, превърнати в езеро с къща по средата като малко островче. Видях бетонна стена, срутена като тротоар до пътя. Видях надупчени като от снаряди и съборени къщи. Автомобили и бусове имаше навсякъде, разхвърляни като детски играчки. Видях обърнати дървета, смачкани капанчета. Видях очите на хората и ужаса в тях. Това няма да забравя", разказва журналистът от Радио Шумен Сергей Дончев, който е един от първите, успели да влязат в Цар Калоян след страшното наводнение. 

Вижте снимки от потопа>

Заради съмнения, че спукването на стените на близките язовири и рибарници е довело до наводнението, Окръжната прокуратура в Разград започна разследване на причините за бедствието. 11 месеца по-късно разследващите постановиха, че няма виновни.

Установиха недобро техническо поддържане на водоемите и недобра проводимост на преминаващата през Цар Калоян река Хлебаровска. Обяснено бе, че и при добро състояние на съоръженията, скъсването на стените и преливането на реката са били неизбежни при интензивни валежи от 291 л./кв.м. 

Днес - 10 години след трагедията - мюсюлмани и християни отново ще се помолят, както за душите на загиналите, така и за това ужасът никога да не се повтаря.  

Скоро в центъра на Цар Калоян ще бъде върната и статуята на майката с дете в скута – израз на благодарността и признателността на жителите в града към всички сърцати българи, помогнали за възстановяването му.