Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2018 11:49 - Балканските войни 1912-1913
Автор: qkatablogara Категория: История   
Прочетен: 1110 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Реферат на тема: Балканските войни 1912-1913


   България, Гърция и Сърбия са обезпокоени от младотурската революция(от 1908г.), понеже тя обърква плановете им за Македония, Косово и Метохия. С други думи, появата на младотурците е главната причина за формиране на Балканския съюз. България желае присъединяването на Македония, позовавайки се на благоприятната за нея етническа картина там. Ето защо, София не е заинтересована от козметичните реформи, предствавящи турските власти в добра светлина пред Великите сили. Докато Сърбия се страхува от тях, защото те са преграда пред сръбската пропаганда в Македония. Българските села в Македония, които под натиска на сръбските чети се обявяват за сръбски, след младотурските реформи се връщат към Българската екзархия. Това става и с насилствено погърчените българи, които след младотурската революция успяват да отхвърлят Цариградската патриаршия. Така постепенно водени от коренно различни и взаимно изключващи се териториални и етнически амбиции, България, Гърция и Сърбия се оказват в лагера на противниците на младотурците. Преговорите за създаване на антитурски съюз на балканските държави започват в началото на 1910г. Те продължават с активното посредничество на Русия, която е водена най-вече от геополитическите си амбиции да контролира черноморските проливи. На 29 февруари 1912г. министър-председателят на България, русофилът Иван Гешов, дошъл на власт благодарение на инсценираната от цар Фердинанд година по-рано правителствена криза и министър-председателят на Сърбия Милованович подписват договор за приятелство и съюз между двете страни, задължаващ ги да се притекат взаимно на помощ, ако едната от тях бъде нападната. Договорът предвижда още задължително своевременно уведомяване на Русия, ако България и Сърбия решат да започнат война срещу Турция и съдържа тайно приложение за подялбата на Македония(териториите на изток от долното течение на река Струма, югоизток от линията Крива паланка- Охрид да принадлежат на България, независимо от това чии войски влязат първи там, а на Сърбия да бъдат отредени онези на север и северозапад от Шар планина). На 12-ти май договорът бива допълнен с военна конвенция, като през лятото на 1912г. генералните щабове на двете държави съгласуват взаимодействието си по време на войната. Сърбите настояват цялата сръбска армия да действа в Македония, а от българска страна да се предостави „най-малко” една българска дивизия с необходимата артилерия. Българските военни оспорват тази идея и искат да убедят сърбите в решителния характер на Тракийския боен театър, където се предвижда да бъдат съсредоточени главните сили на турската войска.  Два дни преди общата мобилизация, на 28 септември 1912г. , в София е подписано споразумение, в което е отбелязано, че целокупната българска армия ще действа в долината на река Марица, като на първо време остави една дивизия на линията Кюстендил-Дупница и ако сръбската главна армия отблъсне турците от линията Скопие-Велес-Щип и напредне на юг, едва тогава българите могат да си послужат със своята девизия, за да усилят войските в Маришкия театър. Сръбският генерален щаб не обещава изпращане на свои войски в Тракия, което отговаря на политическите цели, преследвани от Белград, който се стреми да завладее максимална част от територията в Македония, извън полагащата му се, очертана в договора с България от 29 февруари 1912г. В същото време става разминаване между политическите и военните цели на България. Българската армия поема основната тежест на войната в главното направление към Цариград, докато в Македония, където живее мнозинството от поробените българи се оставя да действа само една дивизия, което може да е оправдано от военностратегическа гледна точка, но не и от националнополитическа. Не трябва да се забаравя и непрокарването на предварителна разделителна линия в Южна Македония поради недостиг на време за постигане на споразумението между двете страни. Въпросът за принадлежността на Солун също остава нерешен. Гръцката армия на свой ред не търси победа над противника в интерес на всички съюзници, а заедно с настъпващата на север сръбска армия да окупира възможно най-голяма територия в Македония. Трябва да се има предвид, че разпределянето на зони не гарантира само по себе си тяхното спазване, но има своето юридическо и морално значение.
     На 29 май 1912г. отново с руско посредничество се подписва таен българо-гръцки отбранителен договор, уточняващ взаимните задължения на двете страни при война с Турция. Той обаче не засяга въпроса за разпределението на териториите след една успешна война, защото от страна на Гърция това се счита за риск поради „преждевременността на подобен ход”. Като се има предвид, че Русия няма стабилни позиции в Гърция и гърците не признават неизгодното за София българо-сръбско споразумение за подялбата на Македония, тайните договорености на България със Сърбия и Гърция се очертават като сериозни грешки на българската дипломация.
  По инициатива на българската страна е постигнато устно споразумение за участието на Черна гора в планираната война срещу Турция. Липсата на писмен документ между Черна гора и България се обяснява със съпротивата на Русия. Така оформилият се Балкански съюз, обединяващ: България, Сърбия, Гърция и Черна Гора, изключва Румъния от военните приготовления. Румъния отказва да се включи в съюза под натиска на Германия и Авство-Унгария. От Букурещ се надяват, че след края на войната ще бъдат със съхранен икономически и военен потенциал, което да позволи на Румъния да прокарва интересите си пред победители и победени. Бива заявено на българския посланик в Букурещ, че Румъния е за статуквото на Балканите и ако България помръдне на юг, Румъния на всяка цена ще иска поправянето на неестествената си  добруджанска граница с България. Подготвяйки се за предстоящата война, правителството на Гешов не взема сериозни мерки за предварителното договаряне с Румъния, известно му е, че Румъния ще иска компенсации само от България и вероятно за това избягва да поставя на дискусия въпроси, по които би се наложило да отстъпва територия, за да купи румънския неутралитет. Сърбия междувременно е радостна от това, че не е принудена да разполага свои военни сили на сръбско-румънската граница.

     Сключените двустранни договори между страните в Балканския съюз предвиждат следната численост на мобилизираните войски: България- 599 879 войници и подофицери и 6757 офицери; Сърбия- 175 000 бойци; Гърция-90 000 души; Черна гора- 30 000 войници.
В навечерието на Балканската война държавите от антитурската коалиция имат следните географски и демографски конфигурации: България 4 430 000 души население и 48 303 кв. км. площ; Сърбия- 2 911 701 души население и 48 303 кв. км. площ; Гърция- 2 631 951 души население и 63 211 кв. км. площ , Черна Гора- 247 000 души население и 9081 кв. км. площ и неучастващата пряко във войната, но възползваща се от нейните резултати Румъния е със следните характеристики- 6 586 000 души население и  131 353 кв. км. площ. Преди началото на военните действия Османската империя е разположена на три континента- Азия, Африка и Европа. Населението й възлиза на: 24 800 000 души, а територията й на 2 983 000 кв. км. В частност европейските й територии заемат: 167 300 кв. км. площ с население 6 150 000 души. Според френския военен аташе в София майор Камий Луи дьо Матарел, България се готви да понесе сама тежестта на войната.
     Месеците преди началото на Балканската война са белязани с поредно албанско въстание, засилване на гръцката съпротива на остров Крит и масови кръвопролития в Европейска Турция, засягащи предимно българското население в Македония. Погромите на българите в Щип и Кочани съответно ноември 1911г. , юли 1912г.  нажежават обстановката не само в Македония, но и в България, където вече се води открита пропаганда за война с Турция. В Сърбия и Гърция населенията не остават по-назад и също се подготвят за освобождаването на поробените си сънародници. Войнствените настроения в трите балкански страни се засилват на 14 август 1912г. , когато Високата порта отхвърля предложението на австро-унгарския външен министър граф Бертхолд за административна децентрализация на Турция. Търсейки удобен предлог за началото на войната, държавите от Балканския съюз връчват обща нота в Цариград, съдържаща ултимативното искане за радикални реформи в Европейска Турция, с които Македония и Одринско да получат автономия. След като на 30 септември 1912г. , България, Сърбия, Гърция и Черна Гора обявяват обща мобилизация, Високата порта заявява готовоността си да приложи законопроекта за вилаетите от 1880г. Пет дни преди мобилизацията, обаче, Черна гора обявява война на Турция и докато България, Сърбия и Гърция опитват да наложат реформите в Европейска Турция посредством дипломация, на 9 октомври Черна гора започва военни действия в Северна Албания. Турското правителство отхвърля нотата на съюзниците и така България, Сърбия и Гърция получават повод за започване на война, обявена на 18 октомври 1912г. Най-тежки и решаващи за изхода на войната се оказват сраженията, водени на Тракийския боен театър между българската и турската армии, точно както прогнозират военните експерти. Въпреки липсата на единен военен план и общо командване на съюзниците, те развиват успешно настъпление срещу турските части. Българската армия сломява турските войски при Гечкенли, Селиолу, Люлебургаз и Бунархисар. Сърбите постигат успехи при  Куманово и Битоля, а гръцките сили преодоляват турската съпротива в Солун.Черногорскатата армия, съдържаща и сръбски части в актива си настъпва в Косово и Новопазарския санджак и обсадява крепостта Шкодра. Не бива да се пренебрегва и важността на участващите във войната Македоно-Одринско опълчение(15 000 души) и четите на ВМОРО(2174 души воюващи в Македония, Западна Тракия и Родопите. След понесените поражения от съюзниците, на 20 октомври Турция се обръща към Великите сили с искане за сключване на примирие. Макар че моментът е благоприятен за подписване на изгодни мирни договори, цар Фердинанд дава необмислената и впоследствие посрещната с резерви от началника на генералния щаб Иван Фичев заповед да се атакуват турските укрепления при Чаталджа. Заповедта за настъпление не е съобразена още със застудяванията, лошото снабдяване на българските части и разразилата се епидемия от холера на предните позиции. Атаката срещу Чаталджа завършва с неуспех и освежава Турция, надигайки вълна от национализъм там, докато в България се случва точно обратното, настъпва униние. Резултатът от грешката на Фердинанд- 25 000 нови български жертви и удължаване на войната с пет месеца, през които Сърбия и Гърция укрепват в Македония. На 20 ноември 1912г. Балканският съюз и Турция подписват протокол за примирие. Според протокола войските остават на своите позиции, а воюващите държави се задължават в десетдневен срок да започнат преговори в Лондон за подписване на мирен договор. В Лондон се появяват сериозни противоречия между съюзниците. Преговорите се водят при турското нежелание за териториални отстъпки на остров Крит, Беломорските острови и Тракия, ето защо Великите сили връчват колективна нота на Турция, с която я принуждават да отстъпи на съюзниците Одрин и оставят спора за островите да се решава допълнително то арбитри.
   На 10 януари 1913г. младотурците извършват преврат в Цариград, отстранявайки от премиерския пост Кямил паша, който е склонен на компромиси с Балканския съюз. Следователно военните действия са незабавно подновени. Съюзниците вече имат общ военен план, включващ превземането на градовете-крепости Одрин, Янина и Шкодра, които са главната опора за турската неотстъпчивост на Лондонските преговори. С големи жертви сърбите превземат Шкодренската крепост, а на 20 февруари гърците съумяват да влязат в Янинската крепост. Решителната битка се води за Одринската крепост, обсадена от българската Втора армия, плюс две сръбски девизии. Крепостта е превзета след масивна артилерийска подготовка на 13 март, когато целия турски гарнизон, предвождан от Шукри Паша се предава. С превземането на Одринската крепост се слага край на Балканската война. Лондонските преговори са подновени, но неяснотите в договорите между отделните съюзници пораждат тежки конфликти. Сключеният на 30 май 1913г.  мирен договор в Лондон определя линията Мидия-Енос като граница между Турция и Европа, граница която Турция нарушава по-късно същата година, въпреки поетите от нея задължения. Всички територии на запад от линията, включително и Егейските острови, остават във владение на страните от Балканския съюз. Албания получава независимост. Остров Крит се предава на Гърция, а статутът на останалите спорни Егейски острови се предоставя за окончателно решение на Великите сили.
В Лондон е задоволено искането на Сърбия за установяване на обща сръбско-черногорска граница, но Австро-Унгария се противопоставя на сръбските домогвания за излаз на Адриатическо море. Сърбия, Гърция и Черна гора желаят да поделят помежду си територията на Албания, но с подкрепата на Италия и Австро-Унгария вече самостоятелната албанска държава осуетява териториалните им аспирации, което от друга страна прави, останалите с пръст в уста, Сърбия и Гърция още по-неотстъпчиви в претенциите си към Македония. По време на лондонските преговори Румъния се сеща да предяви претенции към Южна Добруджа като компенсация за заетия неутралитет през Балканската война. Разбира се, румънската позиция бива подкрепена от Германия и Австро-Унгария, което поставя България в затруднено положение и въпреки че Русия застава на българската страна, България е принудена да задоволи румънските претенции с малка териториална отстъпка от 9 май 1913г. , когато е подписан документ, предаващ Силистра на Румъния и задължаващ София да гарантира автономия на куцовласите в Македония. Румъния обаче продължава да претендира за Южна Добруджа и необходимостта от запазване на равновесие на Балканите, докато България е огорчена, задето е отстъпила чисто българския град Силистра, така че и двете страни остават недоволни.
   Само един ден след Лондонския мирен договор в Солун се подписва документ за сръбско-гръцко съюзяване срещу България. Сръбско-гръцкият договор задължава подписалите го страни да не влизат в споразумение с България и да си сътрудничат за осигуряването на обща граница между Сърбия и Гърция, която впрочем е вече установена от сръбските и гръцките части по време на Балканската война. Според Солунския договор границата трябва да започне от Вардар при Гевгели, да върви на север по река Вардар до влизането в нея на Божиминското дере, минавайки през котите 120, 350, 754, 895, 571 и реките Крива Лъкавица, Брегалница и Злетовска, отправяйки се до кота 2225, намираща се на старата турско-българска граница на Осоговската планина. За България по член 3 и 4 от договора е предвидено да остане Кавала
и ако не се съгласи с тази граница споровете да се подложат на арбитраж на силите на Тройното съглашение. Също така, на Сърбия се предоставя пълна свобода на търговията през Солунското пристанище за срок от 50 години. Тайният сръбско-гръцки договор е логично следствие от прокламацията на сръбския премиер Никола Пашич, според когото всяка страна трябва да получи онези територии, които нейните армии са заели по време на войната. Този принцип засяга най-силно България, която води главните военни операции срещу турската армия в Одринска Тракия, но няма войски в Македония, за разлика от сръбските и гръцки части, т.е. в български ръце се оказва само Източна Македония. Българското държавно ръководство безспорно допуска огромна грешка, сключвайки договори със Сърбия и Гърция без да има сигурни гаранции за своите интереси в Македония.
    Веднага след подписването на Лондонския мирен договор и на тайния Солунски протокол ескалира напрежението между съюзниците. Сръбско-гръцкото съюзяване резултира в съсредоточаване на нови войскови части на българската граница, а България започва прехвърлянето на свои войски към Македония. Руският император не остава безучастен, опитвайки се да предотврати най-лошото, той призовава съюзниците към благоразумие, посредством лични послания до владетелите Фердинанд и Петър. Русия още обещава да бъде справедлив арбитър на териториалните спорове между България, Гърция, Сърбия и Румъния и е в готовност да бъде домакин на преговорите помежду им. Руската инициатива бива посрещната радушно от българска страна и премиерът Стоян Данев дава съгласието си да отпътува за Петербург, докато сръбския му колега по една или друга причина отлага отговора си.
Съществуват две версии за началото на междусъюзническата война. Според  наложилата се, българското командване получава личната заповед на цар Фердинанд за настъпателни действия в Македония срещу сръбските и гръцките части. Този незрял акт е причината България да бъде нападната в гръб от Турция и Румъния и респективно той води страната до национална катастрофа. Въпреки предупрежденията на Русия, една турска армия пресича демаркационната линия Мидия-Енос и завзема почти цялата Одринска Тракия. Румъния също се възползва от българската слабост и румънската армия окупира без никаква съпротива Северна България и достига на 30 км от София, докато българската армия се сражава срещу сърбите и гърците. Отделни историци сочат, че българската страна е принудена да прибегне към този отчаян ход. На 14 юни 1913г. се свиква пореден Коронен съвет, по време на който българските военачалници отговарят на Фердинанд, че българската армия е в състояние да разгроми силите  на Сърбия и Гърция. Не се обсъждат, обаче, евентуални реакции от страна на Турция и Румъния, защото се разчита на още пресния Лондонски мирен договор и на контрола на Австро-Унгария върху Румъния. На 16 юни 1913г. генерал Михаил Савов като главнокомандващ подписва заповед за заемане със сила на определените за безспорно български територии по договора и конвенциите на Балканския съюз. На следващия ден започва Втората балканска война, наричана още Междусъюзническа. А на по-следващия ден след настъпването на Втората и Четвъртата български армии срещу сръбските позиции на Брегалница, правителството на Стоян Данев, изненадано от началото на войната разпорежда спиране на военните действия. След което се възцарява масово объркване във върховното и армейското командване на българската войска. Сърбия и Гърция се възползват от това, след което вземат стратегическа инициатива срещу парализираните по команден път български войскови съединения.
     Историците са единни, че критичното положение, в което е поставена гръцката армия в Кресненското дефиле след умелите български действия, принуждава гръцкото правителство да подпише на 18 юли 1913г. примирие с България. Започналите в Букурещ преговори между България от една страна и Сърбия, Гърция, Румъния и Черна гора от друга, засягат главно подялбата на отнетите от Турция територии в Македония. На Букурещките преговори България се третира не като партньор на балканските съюзници, а като подсъдим, който трябва да плати възможно най-високата цена. Предложението отправено към България на първата междусъюзническа среща за бъдещата граница в Македония остава в пределите на Сърбия всички земи между Вардар и Струма и това надминава най-лошите очаквания на българите. Видният революционер, публицист и френски възпитаник Симеон Радев също присъства на нея и определя нощта, в която се провежда като най-лошата в живота си. Преди това той се опитва да защити българската национална идея на два пъти, публикувайки статии в чуждестранната преса, но уви стигмата, заклеймяваща българите като варвари е прекалено силна, за да бъде неутрализирана от малцината родни интелектуалци, макар и на тях да са възложени огромни надежди. При втората среща сърбите предлагат нова погранична линия, но отново не се стига до консенсус, поради активирани емоционални нагласи, намерили облик в пренебрежителните клетви и обиди, отправени срещу българските представители и техните интереси. На 28 юли 1913г. в Букурещ е подписан мирен договор между България и съюзените срещу нея Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. Според член 2 от договора Южна Добруджа става румънска територия, като компенсация за придобитите от България земи в Беломорска Тракия между реките Места и Марица. Чл. 3, 4 и 5 засягат българо-сръбските и българо-гръцките погранични въпроси. Независимо от договора между Сърбия и България от 29 февруари 1912г. , Сърбия и Гърция си поделят почти цяла Македония, получавайки съответно Вардарска и Егейска Македония. В пределите на България остава само Пиринска Македония(Струма, Места, Струмица). Освен това на България и е наложено да демобилизира армията си. Изследователите определят резултатите от Букурещките преговори като първа национална катастрофа за България. Но независимо от неблагоприятния за страната ни край на войната, в територията на Царството е включена Пиринска Македония, целият Родопски масив и Беломорска Тракия с излаз на Бяло море между устията на Места и Марица, северната част на Странджанския масив и Черноморското крайбрежие на юг от Маслен нос до устието на река Резовска. Загубена е обаче Южна Добруджа, а под чужда власт остават цяла Вардарска и Беломорска Македония. Общо територията на България нараства от 96 345 кв. км. на 111 800 кв. км.
     Доминиращото мнение е, че Букурещкият договор е несправедлив към България. Той ни оставя само една девета част от Македония. Българите в окупираните от сърбите и гърците територии са подложени на репресии с цел националната им асимилация. Договорът усложнява още повече бъдещото решаване на национално-териториалните проблеми на Балканите и носи в себе си нови конфликти
, сред които е обреченото на неуспех въстание, вдигнато от ВМОРО през септември 1913г. в районите на Охрид, Струга и Дебър, след което, по думите на Димитър Гоцев, на македонските българи им става ясно, че ги чака още по-тежко робство от турското.

Източници:
Югославия последната балканска империя ,  София 2005
    



 




Гласувай:
3



Спечели и ти от своя блог!
1. barin - Добър подробен обзор за случилото ...
22.04.2018 05:57
Добър подробен обзор за случилото се през Балканските войни. За наше съжаление през Втората, наречена Междусъюзническа правим голяма грешка и губим много. Трябвало е да се подсигурим Румъния да не ни напада или да е на наша страна, но станалото не може да се поправи. Няма как да върнем историята, а през Първата Световна война губим още.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: qkatablogara
Категория: История
Прочетен: 105378
Постинги: 53
Коментари: 47
Гласове: 71
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031