Постинг
30.01.2018 21:03 -
За мъжете и за телефоните
Пушейки на ""чист"" въздух разбрах нещо. Мъжете и телефоните са напълно еднакви, за мен.
Харесваш нов телефон. Не спираш да мислиш за него. Работиш, като луда и накрая си го купуваш. През първите няколко дни не го оставяш на мира- разглеждаш менюто, правиш милиони снимки и го пазиш повече от очите си. Хвърляш куп пари за ненужни аксесоари и протектори, стига да е добре. Всичко е наред, но идва първото изпускане... Най- ужасният момент в живота ти. Ами ако се е счупил? Ужас! Вдигаш го от земята и виждаш, че е добре. Вече си спокойна, всичко е наред. Той все още е здрав и невероятен, както през първият ви ден заедно. Несъзнателно, вече, не го пазиш толкова. Второ падене. Отново си ужасена и готова да се разплачеш, но вече не си толкова притеснена. Трето падане. Четвърто, после пето и ето ни вече две години по- късно и десетки падания. Екранът е напукан и счупен, целият телефон е в драскотини, защото вече си се изморила от протекторите и от месеци не си слагала такъв. Обичаш телефона си, но вече си мислиш за новия модел. Колко по- хубава камера има, а и дизайна е на друго ниво. Искаш го, но си привързана към стария... Какво да правиш? Остава ти само да чакаш следващото изпускане и да се молиш, то, да е последно. Надяваш се да изключи и повече да не се включи. Ремонт ли? Защо? След толкова време заедно, той се е изчерпал. Време е за нов!
Същото е и с мъжете. Харесваш един мъж. Всеки ден ставаш един час по- рано от обикновено и започваш да се приготвяш за ""работа"". Отиваш в кварталната кафетария, където си го срещнала за пръв път, сякаш си V.I.P гост на седмицата на модата в Милано. Забелязваш го. И той те забелязва. Докато се усетиш, вече, се будите заедно. Естествено ти тичаш в банята и се заключваш за няколко часа, за да се приведеш в приличен вид и тогава отиваш да направиш кафе. Минава време и вече не се интересуваш дали ще те види поддута, като ленивец от съня, дали устата ти ще мирише на скумрията, която си вечеряла или пък косата ти ще прилича на гнездото на щъркелите, които сте видели първата ви среща. Не усещаш как, но вече не ходите на разходки, не излизате заедно по ресторанти, няма я тръпката, а романтиката не си я и спомняш. И тогава една сутрин, докато тичаш в парка виждаш друг мъж. По- хубав, с по- стегнало тяло от твоя. Все пак тича в парка, не е като твоя, който пие бира, за да излекува махмурлука. Искаш го.
Остава ти, само, да чакаш следващият скандал, а той ще дойде по- бързо и от влака в час- пик в московското метро. Съгласяваш се, когато той ти каже, че е по- добре да се разделите. Събираш си багажа и когато затваряш вратата се чувстваш, като при покупка на нов телефон или нови обувки. Все тая...
Добре ти е, свободна си и това е най- важното!
Харесваш нов телефон. Не спираш да мислиш за него. Работиш, като луда и накрая си го купуваш. През първите няколко дни не го оставяш на мира- разглеждаш менюто, правиш милиони снимки и го пазиш повече от очите си. Хвърляш куп пари за ненужни аксесоари и протектори, стига да е добре. Всичко е наред, но идва първото изпускане... Най- ужасният момент в живота ти. Ами ако се е счупил? Ужас! Вдигаш го от земята и виждаш, че е добре. Вече си спокойна, всичко е наред. Той все още е здрав и невероятен, както през първият ви ден заедно. Несъзнателно, вече, не го пазиш толкова. Второ падене. Отново си ужасена и готова да се разплачеш, но вече не си толкова притеснена. Трето падане. Четвърто, после пето и ето ни вече две години по- късно и десетки падания. Екранът е напукан и счупен, целият телефон е в драскотини, защото вече си се изморила от протекторите и от месеци не си слагала такъв. Обичаш телефона си, но вече си мислиш за новия модел. Колко по- хубава камера има, а и дизайна е на друго ниво. Искаш го, но си привързана към стария... Какво да правиш? Остава ти само да чакаш следващото изпускане и да се молиш, то, да е последно. Надяваш се да изключи и повече да не се включи. Ремонт ли? Защо? След толкова време заедно, той се е изчерпал. Време е за нов!
Същото е и с мъжете. Харесваш един мъж. Всеки ден ставаш един час по- рано от обикновено и започваш да се приготвяш за ""работа"". Отиваш в кварталната кафетария, където си го срещнала за пръв път, сякаш си V.I.P гост на седмицата на модата в Милано. Забелязваш го. И той те забелязва. Докато се усетиш, вече, се будите заедно. Естествено ти тичаш в банята и се заключваш за няколко часа, за да се приведеш в приличен вид и тогава отиваш да направиш кафе. Минава време и вече не се интересуваш дали ще те види поддута, като ленивец от съня, дали устата ти ще мирише на скумрията, която си вечеряла или пък косата ти ще прилича на гнездото на щъркелите, които сте видели първата ви среща. Не усещаш как, но вече не ходите на разходки, не излизате заедно по ресторанти, няма я тръпката, а романтиката не си я и спомняш. И тогава една сутрин, докато тичаш в парка виждаш друг мъж. По- хубав, с по- стегнало тяло от твоя. Все пак тича в парка, не е като твоя, който пие бира, за да излекува махмурлука. Искаш го.
Остава ти, само, да чакаш следващият скандал, а той ще дойде по- бързо и от влака в час- пик в московското метро. Съгласяваш се, когато той ти каже, че е по- добре да се разделите. Събираш си багажа и когато затваряш вратата се чувстваш, като при покупка на нов телефон или нови обувки. Все тая...
Добре ти е, свободна си и това е най- важното!
Търсене
За този блог
Гласове: 47