Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2018 21:33 - Когато животът се преобръща на 360 градуса...
Автор: havefun Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2459 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 29.07.2018 21:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Петък беше обикновен ден. Както всеки друг. Станах в 7.30 за работа. И се чудех дали да не покарам колело до работа. Не исках да се бутам в трамвая. Казах си, какво пък ,защо не. Ще се пораздвижа малко. След 20-30 мин. вече бях на велоалеята. Щастлива, вятърът развяване косите ми, краката въртяха усремено педалите. Идилия!

Оставаха още 500 метра до офиса...тръгнах да завивам по една уличка, колелото поднесе и паднах. Ударих си крака. Превивах се от болка, докато един господин стоеше и ме гледаше как лежа на улицата с колелото върху мен, Събрах сили да поместя себе си и велосипеда на тротоара, за да не ме прегази автомобил. Седя, боли, няма какво да кажеш в такъв момент. Няколко човека ме питаха добре ли съм, имам ли нужда от помощ. Българите са услужливи и добри, да знаете!

Денят мина нормално, с болка в крака си лежах в леглото, мислех до 2-3 дена ще мине. Докато не отидох да ме снимат, след 20 мин бях в гипс и светът изглеждаше много по-различно. Е как така? Аз имах планове, казах си, не може да бъде... Защо? ЗАщо се случва? ЕДно безобидно на вид падане...

Човек и да има планове, не знае какво, как и кога ще се случи. Не си правете планове! Не живейте в бъдещето. Сега лежа в леглото, с гипсиран крак и пиша този блог.

В следващите 30 дена ще пеоткрия много нови и непознати за мен досега неща.... усилие да се къпеш, да ходиш до тоалетната, ще си намеря ново хоби, докато стоя вкъщи.. ще се науча да плета? Нима, а това беше скучно за мен?
Радост, че мога да изляза в градинката пред блока и да ида в кафенето пред входа? РАДОСТ?! Да, щастие е, че дишам и че се движа, макар и затруднено. Щастие е , че сутрин ставам и мога да се усмихна, че ям сама?! Да, щастие е! Усмивка ми носи това, че живея, че мога да дишам, да гледам, да чувам. Шумът на колите, птичките, които пеят, слънчевите лъчи сутрин, понеделник сутрин-да, хубава сутрин! Всичко е щастие за мен сега! Благодарна съм, че съм жива!






Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: havefun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3522986
Постинги: 1093
Коментари: 2386
Гласове: 1832