Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
23.10.2017 10:25 -
15 години от заложническата драма в "Дубровка", взел 130 жертви (видео)
Точно преди 15 години 40 чеченски терористи взеха за заложници над 900 души в театър "Дубровка" в Москва. Властите атакуваха с отровен газ и загинаха 130 души.Сред тях беше и 43-годишната българка Емилия Предова-Узунова, майка на две деца.
Кошмарът се разигра три години, след като руският президент Владимир Путин започна в края на 1999 г. втората война в Чечения.
На 23 октомври 2002 година 40 терористи - 21 мъже и 19 жени, нахлуха в театъра до метростанция "Дубровка" и плениха 916 души, отишли да гледат музикалния спектакъл "Норд-Ост".
По-късно се оказа, че преди началото на представлението чеченците са успели да вкарат в залата огромно количество оръжие и експлозиви. След атаката между редовете патрулират "черни вдовици" с пистолети и колани с експлозиви.
"Желанието ни да умрем е по-силно от вашето желание да живеете", заявява предводителят на терористите Мовсар Бараев, който настоява за изтегляне на руските войски от Чечения и заплашил да взриви театъра.
"Седяхме неподвижно по креслата пред превърнатия в обща тоалетна вмирисан трап на оркестъра, изтощени след три дни без храна и вода, чакахме атаката на специалните части като единствен начин да се освободим от този кошмар", разказа по-късно пред медиите един от оцелелите заложници, на име Олег.
Заложническата криза приключи с щурм на руските специални части, които сутринта на 26 октомври вкараха във вентилационната система отровен газ. Заложените в театъра бомби бяха обезвредени, а терористите - избити, някои от тях, докато са били упоени от газа.
Той обаче предизвика и смъртта на повечето жертви, най-вече заради липса на адекватна медицинска реакция. Оказа се, че от 130-те починали, сред които 10 деца, само 5 са убити от терористите, които преди да бъдат упоени, започват да стрелят.
"Газът не е убил хората на място. Мнозина са умрели, защото не са получили подходящо лечение. Лекарите не знаеха какви са съставките на газа. Нямаше противоотрова, линейките не можеха да стигнат до сградата, а болниците нямаха готовност да приемат такъв брой пострадали", коментира след години адвокатът на семействата на жертвите Игор Трунов.
И попита:
"Защо всички похитители бяха убити? Те бяха обездвижени от газа, някои от тях можеше да бъдат заловени живи и разпитани...".
Наталия Курбатова, която загубила 13-годишната си дъщеря Кристина при атаката, пък заяви:
"Защо властите не преговаряха с терористите? Какъв беше този газ, който уби близките ни? Все още не знам от какво е умряла. Намерихме я в морга в деня след нападението".
И друга майка - Татяна Карпова, разказа как докато безуспешно търсела сина си Александър из болниците, служители на реда я уверявали, че сред посетителите на спектакъла няма жертви. Същата вечер обаче тя научила, че той е мъртъв.
По-късно от болничната документация разбрала, че веднага след щурма синът й е бил жив, но погрешно бил оставен часове наред да лежи в автобус, пълен с трупове. В медицинския протокол като причина за смъртта му било записано отравяне с газ. Не след дълго обаче този протокол бил подменен с друг, според който Александър бил починал от няколко болести в комбинация с изтощение.
Подобна причина беше посочена и за смъртта и почти всички жертви. Официалната версия, обявена публично година след събитията, гласеше, че използваният газ не бил опасен и нито една от жертвите не е починала заради него, а от глад и изтощение. Руските власти така и не пожелаха да съобщят вида на химичния агент, а подробностите около спасителната операция останаха засекретени или унищожени.
Всички жалби на близките пък бяха отхвърлени от руското правосъдие.
Едва 10 години по-късно Европейският съд за правата на човека най-сетне осъди Русия да плати общо 1,3 милиона евро на подалите иск 64 оцелели и близки на жертвите. Съдът в Страсбург разкритикува руските власти за това, че не са установили нито обстоятелствата на смъртта на заложниците, нито виновниците за пропуските, както и за липсата на координация на спасителната операция. Руският следствен комитет обаче отказа да възобнови разследването.
Чак след 15 години пък - през март 2017-а, съучастник в атаката в театъра беше осъден - на 19 години затвор. Прокуратурата поиска присъда от 23 години за Хасан Закаев и обезщетение от 100 милиона рубли за близките на жертвите. Съдът обаче постанови не само по-малка присъда, но и намали исканите компенсации - наполовина.
Самият Закаев - приближен на известния чеченски терорист Шамил Басаев, призна отчасти вината си, като заяви, че не е знаел за какво ще се използва оръжието, което докарал на нападателите на театъра.
За международно издирване е обявен още един съучастник - Герихан Дудаев.
Самият Басаев бе ликвидиран през юли 2004 г. в Ингушетия.
Емилия имала билет за друга дата, но го сменила
По време на атаката в московския театър вътре са трима българи - Емилия Узунова, която е с двойно гражданство – българско и австрийско, Веселин Недков от Разград и бесарабският българин Юри Габров. Двамата мъже имаха късмет и оцеляха, но не и тя.
По-късно близките й разказаха, че след нахлуването на терористите тя е успяла да се обади на съпруга си във Виена, където живеели, и той веднага заминал за руската столица.
По-ирония на съдбата първоначално съобщават на Димитър Узунов, че Емилия е жива и е открита в една от болниците. Той и двете им дъщери - 15-годишната тогава Александра и 12-годишната Ива, плачат от радост, докато не се оказава, че става дума за друга жена.
Първоначално им казват, че българката е починала от възпаление на дробовете вследствие на липса на медицинска помощ по време на тридневното заложничество.
Нейният брат - журналистът Иван Предов, обаче коментира пред медии:
"Това са пълни глупости. Еми имаше перфектно здраве. Спортуваше. Смяташе да си купи и кану. Тя е извлечена и оставена дълго време като труп на снега пред театъра, не й е била оказана никаква първа помощ и каквито и да било опити за спасяване с инжекции, изкуствено дишане и т.н.".
В крайна сметка излезе официално съобщение на австрийските власти, в което се казваше, че трупът на Узунова е бил разпознат на 27 октомври в морга номер 9 от делегация на посолството. Присъствалите при разпознаването австрийски полицейски лекар и руски медици са потвърдили, че смъртта й е в резултат на използвания газ.
Съпругът й така и не е получава никакво обезщетение. Руските власти поемат само транспортирането на тялото до Виена.
След всичко, още един знак на съдбата изплува от трагедията - Емилия имала билет за същата постановка, но за друга дата. Сменила го обаче, за да придружи своя близка приятелка – руска учителка, която също починала.
Днес пред театър "Дубровка" има паметна плоча на жертвите, сред които е записано и името на българката. Семейството й пък пази нейната колекция от камбанки от цял свят, която приятели допълват...
На 23 октомври 2002 година 40 терористи - 21 мъже и 19 жени, нахлуха в театъра до метростанция "Дубровка" и плениха 916 души, отишли да гледат музикалния спектакъл "Норд-Ост".
По-късно се оказа, че преди началото на представлението чеченците са успели да вкарат в залата огромно количество оръжие и експлозиви. След атаката между редовете патрулират "черни вдовици" с пистолети и колани с експлозиви.
"Желанието ни да умрем е по-силно от вашето желание да живеете", заявява предводителят на терористите Мовсар Бараев, който настоява за изтегляне на руските войски от Чечения и заплашил да взриви театъра.
"Седяхме неподвижно по креслата пред превърнатия в обща тоалетна вмирисан трап на оркестъра, изтощени след три дни без храна и вода, чакахме атаката на специалните части като единствен начин да се освободим от този кошмар", разказа по-късно пред медиите един от оцелелите заложници, на име Олег.
Заложническата криза приключи с щурм на руските специални части, които сутринта на 26 октомври вкараха във вентилационната система отровен газ. Заложените в театъра бомби бяха обезвредени, а терористите - избити, някои от тях, докато са били упоени от газа.
Той обаче предизвика и смъртта на повечето жертви, най-вече заради липса на адекватна медицинска реакция. Оказа се, че от 130-те починали, сред които 10 деца, само 5 са убити от терористите, които преди да бъдат упоени, започват да стрелят.
"Газът не е убил хората на място. Мнозина са умрели, защото не са получили подходящо лечение. Лекарите не знаеха какви са съставките на газа. Нямаше противоотрова, линейките не можеха да стигнат до сградата, а болниците нямаха готовност да приемат такъв брой пострадали", коментира след години адвокатът на семействата на жертвите Игор Трунов.
И попита:
"Защо всички похитители бяха убити? Те бяха обездвижени от газа, някои от тях можеше да бъдат заловени живи и разпитани...".
Наталия Курбатова, която загубила 13-годишната си дъщеря Кристина при атаката, пък заяви:
"Защо властите не преговаряха с терористите? Какъв беше този газ, който уби близките ни? Все още не знам от какво е умряла. Намерихме я в морга в деня след нападението".
И друга майка - Татяна Карпова, разказа как докато безуспешно търсела сина си Александър из болниците, служители на реда я уверявали, че сред посетителите на спектакъла няма жертви. Същата вечер обаче тя научила, че той е мъртъв.
По-късно от болничната документация разбрала, че веднага след щурма синът й е бил жив, но погрешно бил оставен часове наред да лежи в автобус, пълен с трупове. В медицинския протокол като причина за смъртта му било записано отравяне с газ. Не след дълго обаче този протокол бил подменен с друг, според който Александър бил починал от няколко болести в комбинация с изтощение.
Подобна причина беше посочена и за смъртта и почти всички жертви. Официалната версия, обявена публично година след събитията, гласеше, че използваният газ не бил опасен и нито една от жертвите не е починала заради него, а от глад и изтощение. Руските власти така и не пожелаха да съобщят вида на химичния агент, а подробностите около спасителната операция останаха засекретени или унищожени.
Всички жалби на близките пък бяха отхвърлени от руското правосъдие.
Едва 10 години по-късно Европейският съд за правата на човека най-сетне осъди Русия да плати общо 1,3 милиона евро на подалите иск 64 оцелели и близки на жертвите. Съдът в Страсбург разкритикува руските власти за това, че не са установили нито обстоятелствата на смъртта на заложниците, нито виновниците за пропуските, както и за липсата на координация на спасителната операция. Руският следствен комитет обаче отказа да възобнови разследването.
Чак след 15 години пък - през март 2017-а, съучастник в атаката в театъра беше осъден - на 19 години затвор. Прокуратурата поиска присъда от 23 години за Хасан Закаев и обезщетение от 100 милиона рубли за близките на жертвите. Съдът обаче постанови не само по-малка присъда, но и намали исканите компенсации - наполовина.
Самият Закаев - приближен на известния чеченски терорист Шамил Басаев, призна отчасти вината си, като заяви, че не е знаел за какво ще се използва оръжието, което докарал на нападателите на театъра.
За международно издирване е обявен още един съучастник - Герихан Дудаев.
Самият Басаев бе ликвидиран през юли 2004 г. в Ингушетия.
Емилия имала билет за друга дата, но го сменила
По време на атаката в московския театър вътре са трима българи - Емилия Узунова, която е с двойно гражданство – българско и австрийско, Веселин Недков от Разград и бесарабският българин Юри Габров. Двамата мъже имаха късмет и оцеляха, но не и тя.
По-късно близките й разказаха, че след нахлуването на терористите тя е успяла да се обади на съпруга си във Виена, където живеели, и той веднага заминал за руската столица.
По-ирония на съдбата първоначално съобщават на Димитър Узунов, че Емилия е жива и е открита в една от болниците. Той и двете им дъщери - 15-годишната тогава Александра и 12-годишната Ива, плачат от радост, докато не се оказава, че става дума за друга жена.
Първоначално им казват, че българката е починала от възпаление на дробовете вследствие на липса на медицинска помощ по време на тридневното заложничество.
Нейният брат - журналистът Иван Предов, обаче коментира пред медии:
"Това са пълни глупости. Еми имаше перфектно здраве. Спортуваше. Смяташе да си купи и кану. Тя е извлечена и оставена дълго време като труп на снега пред театъра, не й е била оказана никаква първа помощ и каквито и да било опити за спасяване с инжекции, изкуствено дишане и т.н.".
В крайна сметка излезе официално съобщение на австрийските власти, в което се казваше, че трупът на Узунова е бил разпознат на 27 октомври в морга номер 9 от делегация на посолството. Присъствалите при разпознаването австрийски полицейски лекар и руски медици са потвърдили, че смъртта й е в резултат на използвания газ.
Съпругът й така и не е получава никакво обезщетение. Руските власти поемат само транспортирането на тялото до Виена.
След всичко, още един знак на съдбата изплува от трагедията - Емилия имала билет за същата постановка, но за друга дата. Сменила го обаче, за да придружи своя близка приятелка – руска учителка, която също починала.
Днес пред театър "Дубровка" има паметна плоча на жертвите, сред които е записано и името на българката. Семейството й пък пази нейната колекция от камбанки от цял свят, която приятели допълват...
... 750 000 лева за велосипедната алея д...
Хумор,сатира и забава
Нова далавера на ГЕРБ във Велико Търново...
Хумор,сатира и забава
Нова далавера на ГЕРБ във Велико Търново...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 116