България се изкачва с четири места напред по показателя "Усещане за корупция" в световната класация на "Трансперънси интернешънъл", показват данните за 2017 г.


Миналата година нашата страна бе поставена на 75-то място, докато този път е на 71-во, заедно с Южна Африка и Вануату.

В раздела "ЕС и Западна Европа" България заема последно място, а първа е Дания (с най-слабо усещане за корупция).
Нашата страна има близки резултати с Унгария (66), Румъния и Гърция (59), Хърватия (57).

България все още не успява да навакса темпа на повишаване, който поддържат по-голяма част държавите в Централна и Източна Европа, като например Чехия, Естония, Латвия и Литва.

България е включена за 20-и път в индекса, като анализът на досегашните резултати показа, че фактически борбата с корупцията е в застой и няма никакъв напредък от 5 години насам.

"Дали подобрението ще се превърне в устойчив тренд ще зависи от резултатите в две основни направления в краткосрочен план: ефективността на реализация на електронното управление в процеса на взаимодействие "администрация-граждани-бизнес"; ефективността на работа на новия антикорупционен орган в страната.
"Но за да бъде необратим процесът, в дългосрочен план трябва да бъде категорично преодолян проблемът с политическата корупция", допълва организацията.

Класацията обхваща общо 180 държави. Според данните в света най-слабо е усещането за корупция в Нова Зеландия, следвана от Дания, Финландия, Норвегия, Швейцария, Сингапур, Швеция, Канада, Люксембург, Холандия, Великобритания и Германия.

Най-зле се представя Сомалия, а преди нея се подреждат Южен Судан, Сирия, Афганистан, Йемен, Судан, Либия, Екваториална Гвинея и Северна Корея.

Тази година показателят на международната организация отбелязва четвърт век от своето съществуване. Отчита се, че напредъкът в борбата с корупцията по света е бавен, а държавите, където този проблем е най-осезаем, страдат от липса на защита на медиите и неправителствените организации.

Уточнява се, че "усещането за корупция" се измерва по впечатленията на деловите среди за дейността на обществените служители. Организацията пояснява, че досега не съществува обективен показател за измерване на корупцията, затова се налага проучване за "усещането" за мащаба на това явление на скрити незаконни действия.

Като пример за подобни действия са посочени подкупите, отклоняването на обществени средства, използването на обществено имущество за лични цели, прекомерна бюрокрация, причините за назначения в обществената администрация (по качества или заради свързаности), ефективност на наказателното преследване на корумпираните, законодателство за конфликт на интереси, защита на журналистите, завладяването на държавата от интересите на малки групи, достъпа на гражданското общество до информация.