Необичайно студеното за началото на пролетта време направи отново сънливи мечките в столичния зоопарк. Известните с хибернацията си бозайници вече са будни, но сега спят до късно и са по-лениви. Девет мечки от четири вида живеят в зоологическата градина, но скоро ще пристигнат и нов за България вид бърнести мечки, съобщи за „Дарик“ главният куратор Радко Сертов. Той добави, че четкоухи прасета са другите нови обитатели на зоопарка, които се очакват.

И столичният зоопарк е побелял от сняг. От време на време се чуват птичи крясъци и вой на вълци. В топлите си изкуствени бърлоги мечките са като деца, които не искат да се събудят за училище. И като при децата има такива, които отказват да спят, като кафявия мечок Антон. Хибернацията на мечките в зоологическите градини се различава от зимния сън в природата, обясни Радко Сертов:

„При нас се събуждат обикновен в късния следобед, подава им се по малко храна и след това пак си лягат. Като цяла спят през цялото време“.



След средата на февруари мечките започват да се събуждат.

„Започваме да ги пускаме да излизат по малко навън. Обикновено това става също следобед, защото сутрин те отказват да мръднат от леглата си и започваме постепенно да увеличаваме храната“, посочи Сертов.

Обратното се прави през есента, когато мечките заспиват:

„Ноември започваме да намаляваме количеството на храната, докато те започнат да се успиват, защото в природата е точно така. В момента, в който падне снега и стане студено, те вече не могат да намират храна и това ги принуждава да лягат. Ние се опитваме да симулираме точно този процес“.



Радко Сертов добави, че напролет мечките се събуждат отслабнали. Сменят козината си и започват да възстановяват нормалното си тегло. В дивата природа, мечките, които са прочути като отлични копачи, сами правят бърлогите си за зимен сън.

„При нас те си имат бърлоги, изкуствено направени, които те ползват. Ние използваме слама. Мечките много държат сами да си направят леглото. Ако гледачът отиде и им оправи леглото от слама, те след това отиват, разрушават го и започват отново сами да си го правят. В природата е същото, само че там те използват съчки, шума“, каза още Радко Сертов.

Една от задачите на зоолозите и гледачите в зоопарка е да следят внимателно теглото на събудилите се мечки:

„По външен вид е достатъчно да определим дали теглото е нормално за зимата. Една мечка може да е по-податлива на затлъстяване, друга да е по-малко, една да се движи повече, а друга - по-малко. Затова се подхожда и индивидуално при подаването на количеството храна“.


В момента в столичната зоологическа градина има девет мечки от четири вида – европейска кафява мечка, кафява мечка гризли, черни американски мечки барибали, хималайски мечки, посочи Радко Сертов и добави, че съвсем скоро от Лайпциг пристига нов за България вид:

„Бърнестата мечка е насекомояден вид. В природата се храни главно с термити и мед. Много обичат мед. Затова лапите са им с много дълги, с които бъркат в термитниците, за да вадят термитите. За тях е характерно и, че когато майката роди, носи малките си на гърба, както маймуните носят децата си. Това е доста дълго време, повече и от година. Дори когато са пораснали, тичат около нея и при най-малката опасност тичат и скачат върху гърба ѝ“.

Освен бърнестите мечки, в софийския зоопарк ще пристигнат и африкански четкоухи прасета.

„На цвят са жълто червеникави, с дълги косми на ушите като четки. Не изглеждат като нашите прасета. Ще бъдат интересни за посетителите“.

Столичният зоопарк е кандидат-член на Европейската асоциация на зоопарковете и аквариумите и спазва правилата на организацията, каза Радко Сертов. По думите му, застрашените животински видове са включени в специални размножителни програми и зоопаркът може да ги оглежда, само след като докаже, че има подходящи условия и обучен персонал.