Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2017 12:37 - ДЪРВА ЗА ЗИМАТА
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 943 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ДЪРВА  ЗА  ЗИМАТА

/ в памет на майка ми /

Всяка пролет, като вземе някой лев от рентата на четирите и останали декара земя, майка ми си приготвя дърва за следващата зима. Тази пролет тя гледа на всичко с безразличие и без да се замисли, ми даде скромните си средства, за да купя нещо на децата. На въпроса ми как ще купуваме дърва, тя отвръща: - „Лесна работа!" Работата обаче съвсем не е лесна, защото дървата, както и тока,  бензина, и храните скочиха двойно. Разбирам, че тя май пак е видяла нещо в бъдещето, което на мен както винаги ми е убягнало.

Така, седя един ден пред нея, гледам ръцете и, слушам загрижения  както винаги глас и с болка схващам, че съм още млад и зелен, независимо, че съм прехвърлил петдесетте. Укорите, с които отдавна съм свикнал и на които вече дори не обръщам внимание, внезапно добиват друг смисъл. Всяка нейна дума е вярна, а тя е повтаряла тези думи може би стотици пъти до сега. Излиза, че съм я слушал, без да чуя какво ми е казвала. Господи, какъв глупчо съм бил толкова много години! Горката ми майка!

         Гледам излинялата и от пране, и носене зелена блуза, старателно лъснатите обувки, останали от дъщеря ми преди много години и ми е трудно да преглътна. Като знам колко оскъдно се храни, за да останат пари  от пенсията за данъци, лекарства и празниците на мен, и децата ми, стискам зъби. Защо по дяволите не успях до сега да се замогна, след като работих непрекъснато? Защо други хора, определено по-неспособни от мен успяха в живота? Да живея честно май се оказа голяма глупост, а?

         Защото тия, които проповядваха да не се краде, заграбиха милиони народни пари, тия, които раздаваха правосъдие, се превърнаха в престъпници, а аз, който по законите на логиката трябваше да успея в живота, се провалих! Не за друго, а просто защото не мога да събера едни смешни пари, за да купя дърва на мама за зимата. На най-добрия, най-милия и опрощаващ човек на света – моята майка, аз не мога да помогна! ЗАЩО?

         Наистина ли съм неудачник, в сравнение с наглите успели приватизатори, трансформираните в бизнесмени партийци, далавераджиите, рекетьорите и всички пладнешки хайдуци в бюрократичната система на държавата?

         Мама не казва нищо по въпроса, но с тъга гледа, как сам ремонтирам тридесетгодишната си кола, докато по улицата профучава с „Мерцедес" – а си  бившата ми съученичка, с прякор „Дружинната". Хубаво е, че в квартала всички се познаваме. Ако щете вярвайте, но дори за миг не ми е минавало през ум да и завиждам някога. И като малка, и като порасна, „Дружинната" бе дъщеря на баща си, силния партиец от комитета на партията. Самата тя бе глупава, безлична и незначима, също като онова резервно копче, дето го пришиват най-долу на ризите. Независимо природната си ограниченост или тъкмо заради нея, тя е голям началник в Общината. Назначава, наказва и уволнява хора, които са много по-умни и способни от нея. Двете и дъщери също са началници в различни министерства в столицата. Идват и на гости със служебните си коли, управлявани от служебни шофьори, а за бензин и заплати парите идват от балъци като мен. Моите деца бяха отличници  в училище, знаят по три чужди езика, но едва успяха да си намерят работа. Изглежда да си интелигентен, талантлив и способен, е недостатък в милата ни родина. В България трябва да си тъп, нахален и крадлив, за се издигнеш. Читавите хора са предопределени за „лош човешки материал", както казва Б.Б. – Богът Бойко.

          Стоя и се питам, що за пародия на държава, що за сбъркан свят сме си изградили?!

         След мама и аз прозирам, че инерцията няма да ни запази дълго като държава. Идват други, ценящи себе си народи, размножаващи се като скакалци и унищожаващи всичко по пътя си. За беда ние сме на един страшен кръстопът, желан от всеки!  Нашето време май е на свършване вече!

         А толкова много обичам България! Тази страна, в която планините са приказно красиви, морето примамливо като детска мечта, а равнината дива и необятна като първа любов! Страната с най-честните и трудолюбиви бедни хора на земята!

         За другата България не ми се говори! Аз дори не знам, защо все още се наричаме българи! Какво общо има между Аспарух, Крум, Борис, Симеон І, Ботев, Левски, Вазов  и  агент Гоце, А.Марин, Трактора, Р.Петков, Р.Овч., Масларова, Кунева и други, злоупотребили с власт  недоразумения? Това, че стъпваме по една и съща земя, макар и по различно време, не ни прави българи! Хората преди нас са били българи! Доказали са го, като са проливали кръвта си за земята българска, строили са и са създавали държава и държавност!

         Сегашните недоразумения в „управлението" на страната доказаха единствено, че са безродници, че могат да се гаврят със земята, с хората и дори с кръвта на предците ни! И ако някога българите са давали силата, ума и дори живота си за земята ни, сега безродниците продават на безценица, с цел лично обогатяване земята, народа и държавата единствено и само за ПАРИ!

         Всъщност знам как и аз да „успея"! Много по-лесно е, отколкото може да си помисли човек. До „потопа" има все още малко време. Но...... мамо, прости ми! Достатъчно силен, умен и смел съм, за да не стана мутра, комунист или обикновен крадец! Знам, че по сегашните критерии не съм успял в живота, но това нашето живот ли е? Ти си ме учила да меря всичко с други мерки. Не с пари, проценти и моята част от далаверата. Единственото, което ми остана, е да се срамувам! Срамувам се, че съм българин, мамо!

         Гледам изсветлелите ти вече очи мамо, слушам топлия ти глас и ме боли душата. Каква полза да си мисля, че съм добър син, като не мога да ти помогна за толкова незначително нещо – няколко кубика дърва за зимата.

         Гледам отново и виждам от другата страна лоясалите мутри на политиците, чувам мазните им приказки и полудявам! От безпомощна обич към теб мамо, и от дива омраза към тях! Бавно, но сигурно полудявам и знам, че вече е близо деня, в който няма да има какво да загубя, освен въжето с което са стегнали шията ми! Знам също, че все ще успея да събера малко дърва, с които да направя клада за нашите управници. Така ще те стопля, мамо! Защото от снежната зима е по-страшна зимата в душите ни.

                                                                                                        Красимир  Бачков




Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1430678
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031