Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2022 08:23 - Капелмайсторът на великия 34-ти Троянски пехотен полк
Автор: bojo12345 Категория: Музика   
Прочетен: 1064 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Едно момче е седнало в дълбокия върбалак и записва мелодичните звуци на птиците. Скоро от тях ще се роди дипломната му работа „Песента на славея“, изпълнена на флейта и пиколо. Тази негова творба впечатлява комисията. Тя го оценява с отличен на изпита по композиция. Студентът, който скоро взема диплома от Императорското музикално училище в Одеса е Камен Луков.

По време на следването му професорът Преображенски е възхитен от способностите на българина. Луков няма средства за прехрана и издръжка. Принуден е да работи като товари и разтоварва различни стоки, прислужник е и обущарски работник. От Русия си тръгва за България удостоен със званието „Военен капелмайстор“. Това става през 1896 г.

Този талантлив млад мъж е роден в село Копиловци, (Берковско) на 26 ноември 1875 г. Семейството му е бедно, но успява да завърши основно училище. Дарбата му го отвежда в Русе. Там квартирува в пети Дунавски на негово Кралство Височество херцог Робер Пармски полк. Постъпва като ученик във военния оркестър, който се нарича тогава „музикален хор“. Започва да свири на всички духови инструменти и е определен от командването да продължи музикалното си образование в Одеса. И не само заради дарбата…

В Следосвобожденска България, към новосъздадената българска войска, руският комисар Дондуков-Корсаков нарежда да бъде създаден духов оркестър. Той трябвало да бъде по образец на руската армия. Създаден е от чешки музиканти с капел майстор Йозеф Хохола. Този първи за България оркестър слага основата на първия духов оркестър. Датата на събитието е 17 април 1879 г. Тогава тържествено е избран Александър I Батенберг за български княз. Изминават около петнадесет години от началото, поставено от чехите. В българската войска има нужда от музиканти, които да вземат донесеното у нас от чужденците и да го допълнят с нашата традиция.



Щом се завръща от Русия в България Луков отива в Ловеч. Там заема освободената от бъдещия голям композитор Панайот Пипков длъжност капелмайстор на оркестъра при 34-ти пехотен полк. От този момент започват музикалните му търсения. С този оркестър участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.



По време на боевете край Дойранското езеро Камен Луков изнася концерт със своята духова музика на предните бойни линии. Концертът започва с марш на полка „Балкански чеда“. Разказват, че щом чуват музиката, англичаните спират стрелбата. След няколко дни разузнавачите донасят молбата на англичаните, че искат нотите на марша. Камен Луков се хваща да ги преписва. Така „Балкански чеда“ става известен не само сред българските войници, но и сред англичаните.


В окопите на фронта се чуват страшните трясъци на снарядите. Луков е на предна линия с оркестъра. Свирят с всички сили, за да дават кураж на войниците. Когато се чуела команда за атака на пехотния полк, войниците бързо излизали от окопите и с музика вървяли напред. Музикантите начело с Луков оставали назад, но не спирали да свирят и да ги следват с бърза крачка. Куршумите и шрапнелите свистяли около тях, но те гледали само напред. Следяли бялата фуражка на капелмайстора, която понякога изчезва в дима. После сражението затихнало.

Камен Луков е автор и на един друг много известен и до днес марш – „Весел в боя“. Музиката му внушава енергичност, смелост, храброст и непреклонност. Под неговите звуци по време на войната често се провеждат атаките „На нож“.

В огъня на сраженията 34-ти пехотен полк претърпява поражение, всички са затрупани в окопите. Сред смелите мъже е и Луков, който в следствие на това остава инвалид. Парализирани са и двете му ръце. Знамето на полка е поверено на музикантския взвод. Военният капелмайстор Луков го обвива около гърдите си и така го спасява. По-късно е предложен за награда с „Орден за храброст“. Но тогавашния орденски съвет му отказва тази голяма чест. Мотивите са, че този орден не се дава на капелмайстори.

След Първата световна война „Весел в боя“ е приет като официален церемониален марш на Българската армия. Под неговите звуци и до днес започва парадът на армейските части на Гергьовденския военен парад, посветен на Деня на храбростта.

От времето на войните, сред нотните му щимове, срещаме и едно друго негово произведение. Наречено е „Долината на смъртта“. Може да се гадаем само в коя битка го е написал, но е част от не малкото му за един човешки живот творчество.

За заслугите му във войните е удостоен с Кръст на независимостта, Сребърен кръст за военни заслуги VI степен, Орден „Св. Александър“ V и VI степен и още няколко награди.

Освен споменатите два марша, известност му носят и „Марш на 34-ти пехотен полк“, „Троянци при Дойран“, „Станове при Дойран“, „Край Босфора“, „Независима България“.

За строгият Камен Луков, който не понася несправедливостта и често е преследван от началството си, разказва в спомени неговият адютант Михал Пенков пред Михаил Радев.

Веднъж оркестърът ни поведе две роти от полка на баня в града. Това беше в служебните ни задължения почти всяка сряда. Водихме войниците под строй и с музика според Устава на полка. Тъкмо излязохме от железните порти на казармата и се приготвихме да свирим походен марш, офицерът, който командваше войниците, важно се изпъчи и демонстративно се провикна:

- Капитан, ще водите строя по маршрут, който аз ще ви определя!

Капелмайсторът се извърна към него, спря оркестъра с един рядък жест и като го стрелна с тъмните си очи изпод счупените вежди процеди:

- Господин майор, ще ви напомня, че най-отпред на строя е музиката начело с капелмайстора. Водил съм момчетата и на по-страшни места от градската баня!

- Капитан, не ми противоречете, а изпълнявайте каквото ви нареждам! Я гледай, някакъв музикант ще ми се противопоставя! – кресна младият, току-що произведен в чин майор щабен офицер, и лицето му се зачерви от гняв, като на рак.

Капитан Луков се обърна към нас и като сви устни отсече:

- Оркестър, дясно рамо, ходом марш – обратно в казармата!

Веднага изпълнихме заповедта под учудените погледи на войниците, които тъй и не разбраха какво стана и защо оркестърът ги изостави и се върна обратно. Зад портала вече вътре в казармата строят ни се развали и закрачихме свободно, а фелдфебелът ни изостана и се спря при капелмайстора с недоумяващи очи. Капитанът въздъхна и като свали фуражката с треперещите си ръце – спомен от Световната война, тихо рече:

- Фелдфебел, докато аз съм капелмайстор на великия 34-ти Троянски пехотен полк, няма да позволя с мен и достойния ми оркестър да се гаври и да ни унижава който и да е!“


Такъв е Камен Луков - принципен, горд и достоен. Но след Първата световна война, 34-ти Троянски пехотен полк е разформирован. Самият той служи в 19-та пехотна Шуменска дружина, квартируваща в Разград. Не спира да твори своята музика и прави китка от народни песни. Тя е със заглавие „Рано е Радка ранила“. В нея използва овчарски звънци, свирене с уста, ударни инструменти и вокали.


През 1930 г. Маестрото живее в Харманли. Там е капелмайстор на Шести конен полк. Чрез самодейци на читалище „Дружба“ и музиканти на военния оркестър слага началото на оперното изкуство в града. През 1931 г. с неговите усилия е представена операта „Камен и Цена“, а след година и операта „Гергана“ на маестро Георги Атанасов, с когото са приятели. Вестниците пишат ласкави думи за Камен Луков и творците, с които работи.

Общината на Харманли му предлага място без пари, за да си построи къща, но той отказва. През 1933 г. се пенсионира и благодарните граждани на Харманли му устройват празник, за да го изпратят с уважение. На тържеството му подаряват златен часовник за заслугите му към културния живот на града. Камен Луков подарява часовника на детската трапезария в Харманли. Вади от джоба си своя стар часовник и казва: „Имам си верен боен другар“.

Връща се в Ловеч, града, в който пристига като млад от Одеса и който му е в сърцето. Ловчанлии уважават Маестрото дори му организират юбилейна вечер. Дружество „Кавал“ го избира за диригент. Той самият помага на спортно дружество „Юнак“, на ловно-рибарското и колоездачно дружество, в които участва. Но незабравими остават неговите концерти с духовия оркестър в градската градина, където се събират гражданите на Ловеч и слушат изпълнението им. Когато през 1927 г. се отбелязва 100 годишнината от смъртта на Бетовен с тридневни тържества, програмата е подготвена и дирижирана от Камен Луков и Евстати Павлов. Софийските вестници пишат за събитието в Ловеч.

Той е известен в града на люляците и с китка от български народни хорови песни от Ловешкия край, събрани под заглавието „Башбунарска легенда“, „Хубава мома род няма“, „Донеси моме, студена вода“, „Ганьо ще се жени, мамо“, „Танцът на жетварките“.

Сред най-добрите му произведения за духов оркестър е „Гайдарска ръченица“. Композира и оперети – „Възкресна нощ“, „За Отечеството“, както и детски оперетки. Пише и танцова музика. Сред известните са тангото „Софийска нощ“, валсът „Нов живот“ и танцовите пиеси „В една малка сладкарничка“ и „Илюзион“. Като композитор е написал над 100 музикални творби – маршове, ръченици, музикални китки и други композиции.

Маестро Камен Луков минава под венчило с Йонка, имат три деца – две дъщери и един син. Дъщеря му Райна свири на цигулка, а Цена е хористка. Синът му Михаил Луков е добър изпълнител на флейта.

На тавана на къщата му в Ловеч, върху полици направени от дъски, Луков е подредил цялото си творчество по годините, в които го е писал. „При едно почистване, всички ноти, подвързани с кожа и грижливо пазени с години, които са изпълнявани от духовата музика на 34-ти пехотен полк, но са от други автори бяха предадени на „Вторични суровини“ като хартия, и то две каруци! Какво богатство отиде на боклука!“, разказва неговия съвременник Иван Горанов.

Маестро Луков, като много заслужили българи, живее бедно. Въпреки цялата му всеотдайност към музиката с болка в душата казва: „И като награда за всичко това, аз съгласно чл. 31 от закона, не съм признат за военно лице. Аз нямам право на помощта, предвидена в този член. Моите ученици-музиканти, сега фелдфебели и подофицери, имат тези права, а техният учител – няма“.

Боледува, но не спира да работи легнал с тухла на корема и няколко възглавници на гърдите, за да овладее треперенето на ръката си. Предчувства края на дните си. Написва траурен марш №2. Вече е създал и траурен марш №1, когато умира сина му Михаил.

Камен Луков си отива от живота на 7 август 1949 г. в Ловеч. Опелото му е в храма „Света Троица“. Съпругата му Йонка вече е разпечатала плика пред събраните в дома възпитаници и близки на Маестро Луков. Той съдържа собственоръчно написания от него траурен марш. Учениците-музиканти го изпълняват за първи и последен път. Без репетиции. Това е сбогуването му с живота.

През ноември тази година /2021/ се навършват 146 г. от рождението му. В държаван архив Ловеч се съхраняват негови партитури, еталон за калиграфско майсторство. На тях почти не се виждат поправки, липсват мастилени петна, характерни за тогавашното писане. Запазени са и нотни щимове, като в тях са събрани китки от нардни хора. Сред тях са Самоковско, Пайдушко, Румънско, Белоградчишко, Свищовско. Архивът пази снимки и документи, които разкриват моменти от живота и творчеството на този голям българин.


                                                                   мирела костадинова





Гласувай:
6



1. krumbelosvet - Благодарност и поклон за авторката. Възхищение от делото на Маестрото.
30.06.2022 09:44
Господи, какви е деца раждала...
Дали от старост, но докато четях с усилие сдържах сълзите си. За едни отминали ЧОВЕЧНИ и СЛАВНИ времена на ДУХОВЕН ПОЛЕТ!!!.
Мисля си, че националните катастрофи, дело на Стамболов с неговата русофобия и на доведения от него БЪЛГАРОМРАЗЕЦ Фердинанд, тия катастрофи убиха духът на едни ЧОВЕЧНИ и СЛАВНИ времена и породиха героя Андрешко.
Разказвал ми е един беглец от Западните Покрайнини, как след Първата Световна война в трамвая някакъв младеж споменал проклетата пословица "Няма вече белеми, избиха ги на фронта". Станал 50-годишен мъж и ударил плесница на оратора "Аааа, значи моят син е балама". Виждал съм фогография на мъж паднал по очи прад войнишки гроб, сигурно на сина му...
Господи, ще оздравеем ли някога от жестокинте рани на НЕЗАСЛУЖЕНИТЕ поражения и жива раздяла на народа български? Помози Бог.
цитирай
2. bojo12345 - Заслужена слава и почит за големия музикант!
30.06.2022 12:53
krumbelosvet написа:
Господи, какви е деца раждала...
Дали от старост, но докато четях с усилие сдържах сълзите си. За едни отминали ЧОВЕЧНИ и СЛАВНИ времена на ДУХОВЕН ПОЛЕТ!!!.
Мисля си, че националните катастрофи, дело на Стамболов с неговата русофобия и на доведения от него БЪЛГАРОМРАЗЕЦ Фердинанд, тия катастрофи убиха духът на едни ЧОВЕЧНИ и СЛАВНИ времена и породиха героя Андрешко.
Разказвал ми е един беглец от Западните Покрайнини, как след Първата Световна война в трамвая някакъв младеж споменал проклетата пословица "Няма вече белеми, избиха ги на фронта". Станал 50-годишен мъж и ударил плесница на оратора "Аааа, значи моят син е балама". Виждал съм фогография на мъж паднал по очи прад войнишки гроб, сигурно на сина му...
Господи, ще оздравеем ли някога от жестокинте рани на НЕЗАСЛУЖЕНИТЕ поражения и жива раздяла на народа български? Помози Бог.


Дано текстът предизвика гордост и трепет в душите на тези, които са станали българи! Има толкова неща, които да ни карат да се гордеем.
Наистина Бог да ни запази!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3630732
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031