Четвъртокласниците ни имат добри уменията да четат и да разбират различни по темата текстове, показват резултатите от Международното изследване PIRLS 2016. България заема 11 място в и изследването PIRLS 2016, което оценява уменията на децата в 4 клас да четат и да разбират литературни (художествени) и информативни (научнопопулярни) текстове сред връстниците им в 50 държави по света.

Това е най-доброто постижение за българските ученици в изследването, което се провежда през пет години от 2001 г. насам, съобщи Неда Кристанова - директор на Центъра за оценяване в предучилищното и училищно образование към МОН.

Това са и най-добрите резултатите сред останалите международните изследвания на постиженията на учениците ни.

PISA: Едва 2% от учениците могат да работят в екип > 

Участие в настоящото изследване са взели 4281 ученици от 153 училища, като средната възраст на учениците е 10,8 г. и включва освен различни тестове по тематика, но и как децата ги разбират и интерпретират. 

Средният резултат за PIRLS 2016 е 500 точки. Българските ученици са събрали 552 точки. На първо място е Русия с 581 точки, следва Сингапур, Хонгонг, Ирландия, Финландия, Полша. САЩ се нареждат след България с 549 точки. След нас са страни като Дания, Австрия, Германия, Испания, Белгия и Франция.

Изследването запазва световна тенденцията момичетата да се справят по-добре в четенето от момчетата, като средно разликата между тях е 19 точки. У нас по този показател разликата се запазва и е 15 точки.

Според оценката на PIRLS 2016 България е в напреднало равнище на четене и повишава резултатите си с 19 точки спрямо изследване през 2011 г. Учениците ни, които се справят с четенето на ниско равнище са едва 5%. 

Изследването сочи факторите, които влияят върху постиженията по четене:  семейната среда, посещаването на детска градина, учебната среда и отношението към четенето.

Родителите с по-високи образователни възможност -  с над 100 книги вкъщи, интернет и собствена стая за детето, заниманията с тях, посещението в детска и предучилищна група, влияят най-силно върху уменията за четене и разбиране на текстовете на четвъртокласниците. 

Експертите очакват резултатите на българските ученици след 5 г. да са още по-добри с оглед на повишаване обхвата на децата в детската и предучилищна възраст.

До средата на февруари МОН ще получи пълния анализ на резултатите от PIRLS 2016. Тогава ще бъде направен доклад за добрите постижения и къде има да работи с децата от четвърти клас. 

PIRLS се реализира от Международния център TIMSS & PIRLS към Бостън Колидж, САЩ (TIMSS & PIRLS International Study Center, Boston College, USA) заедно с Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието (IEA). 
От 2001 г. изследването се провежда на всеки пет години, като България участва в него за четвърти пореден път.